Премиерата на монодрамата “Алма” бе представена в Русе и продължава да вълнува

Световната премиера на монодрамата “Алма” от композитора Любомир Денев по либрето на Герган Ценов в Държавна опера – Русе, реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата, с основание се превърна в едно от знаковите представления в рамките на 64 – тото издание на Международния фестивал Мартенски музикални дни. Под режисурата на Вера Немирова – творец, исторически свързан с Русенския оперен театър, животът на една от най-интересните и противоречиви жени в европейската културна история бе претворен по неповторимо въздействащ начин от изключителната певица и актриса, мецосопраното Мария Хелгат. По време на спектакъла всички ние, струва ми се, успяхме да си дадем отговор на въпроса защо точно Алма е била не само муза, но и съпруга на някои от най-влиятелните творци на ХХ век – композитора Густав Малер, художника Оскар Кокошка, архитекта Валтер Гропиус и писателя Франц Верфел. В навечерието на премиерата по време на нарочна пресконференция, композиторът Любомир Денев развълнувано сподели пътя на привидните “случайности”, довели до реализацията на творбата му.

“По моя идея пианистът, диригент и писател Герган Ценов, който живее и твори в Ню Йорк, написа либретото за “Алма” през лятото на 2024 година. Но всъщност точно той предложи героинята на тази монодрама да е именно Алма Малер. Същото лято на морето случайно се срещнахме с Вера Немирова и тя прегърна предложението ми да направим заедно този спектакъл. Вера е “виновник” и за откритието на невероятната актриса и певица Мария Хелгат, която изгради един наистина екстремен и вдъхновяващ женски образ.”

Такава я видяхме и на сцената – многопластова и релефна в своята страст, красота и талант. Самата Алма е написала над 150 песни, цитат на една от които Любомир Денев включва в спектакъла, макар Густав Малер да ѝ забранява да композира и да се занимава с музика.

“Иначе светът щеше да има един много добър композитор в нейно лице” , споделя режисьорът Вера Немирова.

Историята за виенчанката Алма Малер, съпруга на директора на Виенската опера Густав Малер, очарова и развълнува публиката. Сериозен принос за случилото се бе силното либрето на българина Герган Ценов, живеещ и творящ в града, който никога не заспива. Той успява да разкаже живота на Алма в 90 минути, адаптирайки текстове от дневниците на тази изключително обаятелна личност от миналия век, по начин който грабва отначало докрай сърцата и вниманието на ценителите в залата.

Режисьорската работа на изключително ниво на един от доказалите се ерудити в европейския оперен театър, творец с русенски корени – Вера Немирова, защити стандартите за висока оперна класа. А специфичното сценично обаяние на харизматичната и особено автентична Мария Хелгат, остави без дъх публиката, която имаше възможност да се наслади на блестящата ѝ игра и огромен гласов диапазон като мецосопран. Очевидно беше, че внимателното и търпеливо търсене на режисьора Вера Немирова за подходящата оперна актриса, която да изпълни прецизно задачата си на сцената, са постигнали своето. Още повече Мария Хелгат усвои огромния обем от музикален и словесен текст за немислимо краткото време от един месец. Интересно хрумване е и безмълвното присъствие на прислужницата на Алма по време на цялото представление, която беше представена от Ася Русева от Хора на Държавна опера – Русе. В спектакъла се включиха и малки артисти от Русенска детска опера, които чувствено пресъздадоха драмата на Алма, загубила всички свои деца твърде рано.

За мощното въздействие на музиката, сътворена от Любомир Денев, и брилянтното ѝ изпълнение от ансамбъл от Оркестъра на Държавна опера – Русе, дирижиран от маестра Велислава Скрильова и включващ струнен квартет, контрабас, ударни инструменти, както и кабинетен роял със сантиментална стойност, дарен наскоро на Русенска опера, спомогна и съвременната джаз хармония, съпроводена от множество импровизационни моменти. Разбира се, в композиционната линия се чуха както цитати от песни на Густав Малер, така и една песен, написана от самата Алма, за чиято персона често в съзнанието ми изплуваше фразата “жена на всички времена”. От слуха не убягна и краткият цитат от нацисткия химн, използван от композитора, за да визуализира началото на Втората световна война в сюжетната линия.

Нетрадиционното сценичното оформление на спектакъла, дело на художника Юлиян Табаков, настани нас зрителите върху естакада на самата сцена на обречената на безкраен ремонт Русенска опера. Силно впечатление направи и идеята, над плюшените седалки в салона по време на спектакъла да бъде простряно тривиално бяло пране, което явно символизираше извадената на показ разголена душа на Алма. Още по-любопитно се получи, когато върху това пране беше прожектирана мултимедия, включваща факсимилета от писмата между Алма и Густав Малер.

120 – годишният кабинетен роял, за който по-рано споменах, и на който пианистката Веселина Ботева музицира изключително талантливо, е дарен през есента на миналата година на Русенска опера от д-р Ирина Радославова, която понастоящем живее във Великобритания. Тя го получава в детските си години като подарък от баща си, който го купува от първия концертмайстор на Русенския симфоничен оркестър Христо Дюлгеров. Така на сцената присъства и част от музикалната история на Русе. Дарението стана част от събитията, посветени на 75-годишнината от основаването на Русенския оперен театър през есента на 2024г.

Отшумявайки между стените на все още невъзстановената от пожара Русенска опера, премиерата на монодрамата “Алма” ми напомни, че изкуството освен да вълнува, е призвано и да ни предизвика към размисъл. А когато по някакъв начин то ни резонира и открием своите паралели в спектакъла, се получава истинска магия. Като човек изкушен от науката психология, която ни помага да опознаем себе си, си дадох сметка за драмата на жената Алма, която не успява да осъществи собствените си таланти, подкрепяйки таланта на мъжете в живота си. Убедена съм, че личното удовлетворение, породено от реализацията на индивидуалния ни потенциал и следването на нашите заложби по пътя, не може да бъде заменено от който и да е интимен партньор в живота. Тези бурни връзки са само несъзнателно запълване на вътрешната липса на любов и подкрепа към самата себе си. Не намирам за случайност, че в брилянтния текст на Герган Ценов Алма често изреждаше мъжете в живота си, започвайки именно с баща си. Тя несъмнено се опитваше да замести неговата безусловна любов и подкрепа с всеки следващ мъж, домогнал се до дебрите на изстрадалата ѝ душа. И подвластна на този идеализиран в детското си съзнание образ, получаваше поредното разочарование. По думите на самата Алма, тя е удивена от начина, по който Зигмунд Фройд обяснява живота ѝ в едно изречение. А абсолютната ѝ невъзможност да изгради здраво и пълноценно партньорство, се коренеше несъмнено в опита да избяга от твърде дисфункционалните отношения със собствената си майка, за които разказва открито в дневниците си. Особено поучителна беше поантата в живота на Алма, преселвайки се в Америка, където тя чува историята за нетленната Бернадета – френско момиче, на което се явява Божията майка и което открива лечебен извор благодарение на напътствията ѝ. И така , споделяйки пътя на своите плътски страсти и велики мъже, в края на спектакъла се оказва, че душата на Алма, макар и неосъзнато, е жадувала за чистота и за своята изначална връзка с Твореца. Това е и причината историята за света Бернадета да ѝ се стори като последен шанс да отговори на копнежите си и да получи опрощение и мир, преди да завърши дългия си и наситен с тежки загуби и много драми живот.

Дали не са ни чужди на всички душевните криволичения на Алма?!

Материалът Премиерата на монодрамата “Алма” бе представена в Русе и продължава да вълнува е публикуван за пръв път на Rousse.Info – Новини и събития от Русе и Русенска област.