Стефан Китанов, снимка архив СФФ
Европейската филмова академия през българските очи. Разговор със Стефан Китанов, директор и продуцент на София Филм Фест
Учреден през 1997 г. като тематичен фестивал с акцент върху музиката и впоследствие разширил своето съдържание и обхват, София Филм Фест е най-старият международен филмов фестивал в България. Припомни ни как точно го започна?
София Филм Фест се създаде като естествен резултат от дейността ми като директор на Дома на киното, пътуванията по различни филмови фестивали и дестинации през 90-те и постепенното сформиране на професионален фестивален екип. Спомените ми от фестивалите по времето на социализма в България са бегли – като студент съм посещавал еднократно Червенокръсткия фестивал, прегледа на анимационното кино, „Златна роза“, „Златен ритон“ и други по-малки събития. Голям тласък за фестивалния показ на значимо кино в България даде Световната кинопанорама, създадена през 1987 г. и прераснала в „Киномания“. За да се сдобия с билети, по цяла нощ се редях на опашка заедно с приятели като Касиел Ноа Ашер, чакащи на същата опашка. Веднъж тя ми припомни как в онзи момент съм ѝ споделил: „За да не се редя на опашки повече, сам ще си направя фестивал!“. Друго важно събитие беше учредяването във Варна на МФ „Любовта е лудост“ (1995).
Има ли моменти от личната ти биография, които предопределиха интересите ти?
През април 1992 г. спечелих конкурс за директор на Дома на киното. Току-що бях завършил кинознание в НАТФИЗ и имах двегодишен опит като уличен музикант. До края на 90-те натрупах опит в организирането на тематични събития и някои малки фестивали, сред които Рок Филм Фест, Монти Пайтън Фест, Седмици на кинематографиите на европейските държави. Като естествен резултат от този опит се появиха двата Мюзик Филм Феста, продължили тематичното обвързване на киното с музиката, последвани от София Мюзик и Филм Фест (1999, 2000). Това вече бяха отделни фестивали и филмовият фестивал нямаше връзка с музиката и музикалния фестивал. Интересът към европейското и световното независимо кино започна да придобива своите форми още тогава.
Кога за първи път се появи името „София Филм Фест“ и какво се случи след това?
Името се появи през 2001 г., Sofia International Film Festival. Петото издание на фестивала през 2002 г. за първи път представи селекция от най-нови български филми пред специално поканени фестивални селекционери и журналисти. След 1989 г. това беше първата стъпка към фокусиране вниманието на международните фестивали към българското кино. Това определено помогна присъствието му извън България да се увеличи значително. През 2003 г. СФФ стана международен с няколко конкурса: Главен, за първи и втори филми на режисьорите, Балкански конкурс, Конкурс за български късометражен филм (наградата Джеймисън). Това е единственият български фестивал, на който се връчва и Награда на Международната федерация на филмовите критици ФИПРЕССИ, и един от няколкото в света, на който пък се връчва специалната и много престижна награда ФИПРЕССИ Платиниум (на заслужили автори на световното кино.)
През 2004 г. се проведе и първият копродукционен пазар „София Мийтингс“, а през 2007 г. сп. „Варайъти“ (https://variety.com/2007/film/markets-festivals/50-unmissable-film-festivals-1117971644) постави СФФ сред 50-те най-значими фестивали за филмовата индустрия в света. През 2010 г. СФФ получи акредитация от FIAPF за международен състезателен фестивал със специализиран конкурс и е единственият български кинофестивал с подобно признание.
Как се зароди интересът към европейското кино?
От самото начало сме искали да представяме най-значимите творби на съвременното европейско кино, реализирани както от утвърдени имена, така и от млади таланти. Целта ни винаги е била фестивалът да се случва на международно професионално ниво. Затова представяме филмите заедно с техните автори „на живо“ и в диалог с българската публика и професионалисти. Затова различните международни журита, гостуващи в София, гледат филмите в киносалон и са част от фестивалния живот, включително журитата на ФИПРЕССИ. Затова винаги има всекидневни пресконференции и тематични дискусии, отпечатан фестивален каталог, неотстъпващ на най-значимите фестивали по света, а също и фестивален всекидневник. Преводите на филмите винаги са със субтитри. Всъщност ние въведохме субтитрирания превод на фестивалните филми в България!
Каква част от фестивала представлява неговият социален живот? Как се прочу той в Европа?
Да, СФФ има свой оригинален социален живот, част от който са неговите знаменити партита с отзвук, далеч извън пределите на България. Най-значимото от тях е партито след Церемонията по връчване наградите на фестивала и закриващо „София Мийтингс“, известно с концерта на Фестивалния бенд на СФФ (рок група с участието на трима фестивални директори (София, Варшава и Прага), както и известни български музиканти и гости на фестивала). Години наред той бе атракция на много международни фестивали по света. Важни са също и многобройните ни посещения на други фестивали и установяването на международни контакти на място. Ежегодно, заедно и поотделно с Мира Сталева присъстваме физически на десетки кинофестивали, като преди пандемията сме покривали фестивалния глобус от Европейските филмови награди, през Ротердам и Берлин през зимата; от Истанбул, през Техеран, Кан и Клуж/Трансилвания през пролетта; от Карлови Вари през Локарно, Сараево, Венеция и Торонто през лятото; от Сан Себастиан през Бусан, Варшава, Солун и Талин през есента. Към това трябва да прибавя и още най-малко 20 фестивали, всеки със своето значение. Друг важен момент за интегрирането ни в световната филмова общност е участието в международни журита. През последните 25 години съм имал възможността да бъда член на журита на фестивали като Венеция (два пъти), Кан, Карлови Вари, Варшава, Клуж, Бусан, Кайро, Москва, Солун, Висбаден, Лече, Торун и други. Това спомогна за създаването на важни контакти и за допълнителното утвърждаване на СФФ на международната фестивална карта.
С какво СФФ допринесе европейското, а и световното кино да намерят точното си място в българския филмов пейзаж?
В основата на развитието на СФФ е нарастващата му популярност по света. Неслучайно той беше в основата на избирането на София за „Град на киното“ на ЮНЕСКО.
Показваме много европейско кино, но и най-значимите произведения на американското независимо кино, както и киното на останалия свят. В стремежа си да представя културното многообразие на световното кино на практика СФФ няма аналог у нас. Всяка година в програмата участват произведения от над 50 държави от целия свят.
По покана на СФФ някои от най-значимите имена на европейското кино като Вим Вендерс, Бела Тар, Кшищоф Зануси, Фолкер Шльондорф, Аньес Варда, Агнешка Холанд, Иржи Менцел, Коста-Гаврас, Отар Йоселиани, Горан Паскалевич в най-силните си години са посещавали България и са оставяли своите следи. Би ли споменал някои от най-впечатляващите за теб?
Списъкът от значими кинотворци, гостували на СФФ, е внушителен и по този показател той е в компанията на най-големите филмови форуми в Югоизточна Европа, като тези в Солун, Сараево и Клуж/Трансилвания. В това отношение фестивалът може да се раздели на два периода: преди и след 2005 г. Сред първите значими гости на СФФ са Аньес Варда, Кшищоф Зануси, Емир Кустурица, Тони Палмър, Лех Ковалски. Възходящото му развитие, нарастването на международното му реноме, превръщането му в състезателен, фокусирането на интереса на европейската филмова индустрия към България чрез „София Мийтингс“ естествено доведоха до учредяването на Наградата на София за принос към световното кино. Първата такава награда бе връчена през 2005 г. на световноизвестния британски режисьор Питър Грийнауей. Първият български кинотворец, който я получи, беше Рангел Вълчанов. През следващите години, за да я получат, в София дойдоха сър Алън Паркър, Иржи Менцел, Вим Вендерс, Жан-Клод Кариер, Отар Йоселиани, Никита Михалков, Фолкер Шльондорф, Бела Тар, Джулиано Монталдо, Ян Троел, Паоло Тавиани, Сергей Соловьов, Нури Билге Джейлан, Агнешка Холанд, Биле Аугуст, Тони Палмър, Ейбъл Ферара, Роман Балаян, Клаудия Кардинале, Франко Неро, Джон Савидж, Данис Танович, Хю Хъдсън, Коста-Гаврас, Горан Паскалевич, Кшищоф Зануси, Джафар Панахи, Данис Танович, Джералдин Чаплин, Маргарете фон Трота. Наградата на София получиха и трима представители на гениалната комедийна група „Монти Пайтън“: Тери Джоунс, Майкъл Пейлин и Тери Гилиъм. Един от най-емоционалните моменти бе гостуването на световноизвестния режисьор от български произход Тед Кочев, който с насълзени очи и на български език прие отличието, а дни по-късно и българската си лична карта. Сред изключителните наши творци, получили Наградата на София са и режисьорите Георги Дюлгеров, Людмил Стайков, Николай Волев, Никола Корабов, Владислав Икономов, Иглика Трифонова, Радослав Спасов, Анри Кулев, Георги Стоянов, Адела Пеева, актьорите Руси Чанев, Васил Михайлов, Иван Иванов, Ицхак Финци, Цветана Манева, композиторите Милчо Левиев, Божидар Петков, Кирил Маричков, Теодосий Спасов. Сценаристът Анжел Вагенщайн получи приза в навечерието на 100-годишния си юбилей, а за да приеме своя, актрисата Стоянка Мутафова се качи на сцената на Зала 1 на НДК на 95 години. По своята значимост и имайки предвид международния престиж на носителите на Наградата на София, получили я лично по време на фестивала, тя се утвърди като едно от най-значимите отличия за изкуство на територията на България. Пълен списък на носителите на Наградата на София може да бъде намерен тук: https://siff.bg/bg/nagrada-na-sofiya.
Източник kultura.bg
Подайте новина
