Петко Танчев в навечерието на премиерата на “Пепеляшка”

На 6 декември от 19 часа в Доходно здание престои премиерата на балета “Пепеляшка” от Сергей Прокофиев.

Светла, смела, магичнa и със сигурност различна!

В много голяма степен това се дължи на Петко Танчев, автор на сценографията и визуалните ефекти в спектакъла. С експериментален подход и смело въображение той използва съвременни технологии, за да създава въздействащи проекти на бъдещето.

Петко Танчев е магистър по сценография от Националната художествена академия в София и доктор по дигитални изкуства. Творческата му дейност се фокусира върху интеграцията на дигитално съдържание в сценични продукции и произведения в публична среда, като изследва пресечните точки между технологии, пространство и възприятие. Негови проекти са носители на множество награди и са представяни в рамките на водещи европейски културни програми и международни фестивали.

От 2008 Танчев участва в редица продукции и изложби в България и чужбина. Сред по-значимите ранни проекти са дебютът му като сценограф и видео дизайнер за спектакъла „Четири стаи“ в Театър София (2009), носител на две награди „Икар“ за сценография и техническо осъществяване; мащабната интерактивна инсталация CNNCTR; както и ролята му като куратор на Creative Media Lab към фестивал „Нощ/Пловдив“.

Петко Танчев е съосновател на творческите колективи „Мелформатор“ и Senselab, като разработва иновативни инсталации за световни брандове сред които са Porsche, Audi и The Coca-Cola Company.

Активен участник в културния живот на България, Танчев има ключова роля в реализацията на водещи събития от програмата на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата. Той създава визуалната среда за представлението „Одисей“ в Драматичен театър Пловдив, което е представено в Будапеща, Атина, Велес и печели множество фестивални награди. Сценографията му за „Мадам Бътерфлай“ в Държавна опера Пловдив получава Награда „Пловдив“ за Аудиовизуални изкуства, а интерактивният медиен дизайн за откриващата гала на Opera Open е отличен в раздел Съвременни мултижанрови изкуства.

Танчев е работил с международни творчески студиа, артисти и режисьори от САЩ, Китай, Аржентина, Германия, Великобритания, Ирландия, Испания, Полша, Малта и други страни. Негови проекти са били представяни на изложби и фестивали за видеомапинг в Пекин, Чунцин и Ифън; на форуми за медии и технологии в Лас Вегас и Лондон; както и на мащабни културни събития в Буенос Айрес, Дъблин, Валета, Берлин и Щутгарт.

През 2022 създава визуалната среда за откриването на „Фестивал на светлината Тесла“ в Нови Сад, Сърбия — част от официалната програма на Нови Сад 2022 – Европейска столица на културата. През следващата година проектира светлинния дизайн и мапинг инсталацията за „Мистерия 0 – Мистерии на прехода“, специално събитие за откриващата церемония на Елефсина 2023 – Европейска столица на културата в Гърция.

В момента Петко Танчев е сценограф в Държавна опера Пловдив. Преподава в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и в Националната художествена академия в София.

Ето какво разказа той пред Диана Димитрова в навечерието на предстоящата премиера на балета “Пепеляшка”:

Сценографията и визуалните ефекти в предстоящата премиера на балета “Пепеляшка” в Русенска опера на 6 декември са Ваше дело. Всъщност Вие работите на границата между изкуството и технологиите – там, където светлината започва да разказва истории. Как мислите има ли опасност технологиите и изкуствения интелект да претопят духовността на съвременния човек и дори необходимостта от него?

– Човекът винаги ще има нужда от духовност – това е естествено проявление на неговата природа. Технологиите са просто средство. Моята цел е да създавам художествени образи, които отговарят на собствената ми чувствителност и естетика. Дигиталните изкуства се развиват доста динамично, защото вече са част от културата ни, което понякога създава впечатление, че компютърът е „творецът“ или че тези образи се правят съвсем лесно. Това поражда и страхове – не напълно безпочвени. Всяко време носи промени, нестабилност и моменти на зрелост.

Днес предизвикателството е в това докъде се простира ролята на създателя. Но именно човекът задава въпросите и носи отговорите. Границите не бива да се губят, но трябва да се изследват.

Работил ли сте досега за балетен спектакъл и какво ще бъде различното в подхода Ви към шедьовъра на Прокофиев? Как ще преобразите тази любима класическа приказка с вашите творчески похвати?

– Това е първият балет, по който работя. Сценографията е изцяло дигитална, като оставя свободно пространство за активната хореография на сцената. Има и реални обекти, които служат като акценти и добавят материалност, те са опорни точки на действието. Подобно решение е трудоемко, защото изисква детайлна работа по сцените и анимациите. Нужно беше да намеря конкретна стилистика и баланс, за да бъдат образите едновременно плътни, но и театрално условни.

Историята на „Пепеляшка“ е изпълнена с трансформации между реалност и фантазия – затова прожекционният дизайн е толкова подходящ. Чрез него се случва магията на сцената. Използваме предна и задна прожекция, както и комбинация от непрозрачен и транспарентен екран, което създава триизмерност и дълбочина на образите. Картините са категорични, а детайлите са внимателно обмислени. В процеса по създаване използвах различни технологии – от няколко AI платформи до 3D моделиране, анимация и композитинг.

Щастлив съм от резултата и от съвместната работа с Пламен Бейков и Наталия Осипова. Смятам, че заедно създадохме подходяща визуална среда за действието. И дори след 18 години опит, в този проект ми беше приятно отново да открия, че мога сам да изненадвам себе си и да работя в нови посоки. Открих различни софтуерни инструменти, които успешно намериха своето място в представлението.

Казват за стила Ви, че е поетичен, ефирен и дръзко модерен. Това ми звучи малко противоречиво… Как успявате да постигнете синергия между нещо толкова сантиментално и нежно като поетичността и новите модерни технологии, които като че ли са лишени именно от романтизма на отминалите епохи?

– Благодаря за определението. В голяма степен разчитам на своята чувствителност и интуицията си – тя ми помага елементите да се подреждат естествено. Но отделям и невероятно много време на детайлите, на избора на подход и на усвояването на нови технологии.

Макар да работя дигитално, вдъхновението ми идва основно от природата и живописта. Преди да започна с подобни проекти, непрекъснато рисувах – просто в един момент смених средствата. Но страстта към смесването на различни медии остана. Понякога това само по себе си е „противоречие“, но за мен е напълно естествено. Всички тези виртуални светове и програми разширяват човешките качества, но в основата си произлизат отново от органиката. Те наподобяват природните елементи – симулации, пречупени през нашия интелект.

Вие сте творец, който от години стои в авангарда на дигиталните изкуства у нас. Как виждате бъдещето на сценографията, съчетана с ефектите на 3D видеомапинг, интерактивни среди, кинетични образи, мултимедийни инсталации?

– Стремя се към експеримент и нов опит, но винаги според жанра и целта. Изкуството е свобода, но контролирана свобода. Технологиите дават определни възможности – понякога е изкушаващо да ги използваш. Важно е обаче дали има смисъл и място за това в конкретния случай. За всеки артист е полезно да допълва арсенала си от средства. Често съм много щастлив, например, че съм успял да програмирам персонализиран интерфейс с идеалните функции за дадено представление. Или че съм подредил обща композиция от елементи, които не се смесват лесно. Публиката обаче не гледа процесите – тя вижда резултата. И все пак, резултатът е постигнат благодарение на процеса. Така той остава скрит, но за твореца е всъщност най-важното.

Днес по-скоро говорим за синтез на форми и за интеграция на високите технологии, когато това е оправдано. Съвременните сценични средства могат да бъдат изключително въздействащи, ако са в служба на концепцията. В най-силните спектакли, които съм виждал, технологиите са били почти невидими – просто неделима част от цялото. Така и трябва да бъде. Те не са фокус, а допълнителни инструменти. Въздействащи инструменти, но все пак инструменти.

Вие самият вярвате ли в приказки и в твърдението, че Бог и доброто винаги имат последната дума?

– Определено вярвам! Човек винаги се стреми към доброто – това е природен импулс. Дори да не идва веднага, то остава висша цел, както и красотата. Изкуството и фантазията ни извисяват и осмислят времето ни. Не изпълняват практическа функция, но са най-значителната част от нашето съществуване.

Коя беше любимата Ви приказка, когато бяхте дете?

– Четях приказки непрекъснато. Те бяха измислените светове, в които можех да пътувам и да си представям – просто когато отворя книгата. Обичах заплетените приказки, в които героите преминават между различни светове и пространства. Особено харесвах приказките от северните и централните части на Европа, но и българските, както и древногръцките митове. За мен важни бяха разнообразието от символи и герои, които се откриват в различните народности. По-скоро обичах целия „свят от приказки“, отколкото една конкретна история.

Как мислите ние хората можем ли да сбъдваме чудеса и мечти в житейското си битие дори през пепелта, също като в приказката на Шарл Перо “Пепеляшка”?

Пикасо казва: „Изкуството ни отърсва от прахта на ежедневието.“ Вярвам, че това важи и за мечтите. Те създават тази ирационална енергия, която ни издига над пепелта. „Пепеляшка“ много точно пресъздава тази „ежедневна магия“. Надявам се зрителите да се потопят в музиката на Прокофиев, както и в хореографията и визуалната среда на нашия екип. За да открият себе си и пътя към светлината и красотата.

Материалът Петко Танчев: Историята на „Пепеляшка“ е изпълнена с трансформации между реалност и фантазия – затова прожекционният дизайн е толкова подходящ е публикуван за пръв път на Rousse.Info – Новини и събития от Русе и Русенска област.