Навършват се 120 години от рождението на мецосопраното Елена Николай

На днешния ден, 24 януари, през 1905 г. в с. Церово е родена Стоянка Савова Николова, станала известна като Елена Николай – българска оперна певица, мецосопран, работила главно в Италия.

Останала рано без баща и отгледана от баба си и дядо си, Стоянка Николова завършва Американския колеж в Самоков и още тогава решава, че трябва да учи пеене. За кандидатстване в консерваторията я подготвя големият педагог и певец Иван Вулпе. На първия конкурс – пеене, тя се представя блестящо, но на втория – солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка като безнадеждно немузикална.

Стоянка Николова заминава за Щатите, където работи, учи философия и италиански и постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. През 1929 година постъпва в Миланската консерватория „Джузепе Верди“, където учи пеене при Винченцо Пинторино. По време на обучението си тя има големи финансови трудности, живее в дома на професора, но постепенно става една от първите в курса и завършва с отличие. През 1934 г. започва да използва псевдонима Елена Николай и малко по-късно дебютира с ролята на Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди. Важен за кариерата ѝ спектакъл е „Кавалерът на розата“, дирижиран в „Сан Карло“ в Неапол от автора Рихард Щраус. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Само за няколко сезона тя става една от най-търсените мецосопранови певици и в продължение на две десетилетия от 1938 г. е първо мецосопрано на миланската опера „Ла Скала“. Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“ (с Мария Калас в главната роля), Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори, и трудния Вагнеров репертоар. През 1943 г., след началото на бомбардировките на Милано, се връща в София, но след края на войната отново работи в „Ла Скала“ и е първата Брунхилда на италианска сцена след войната. Партнирала си е с величия като Николай Гяуров, Борис Христов, Рената Тебалди, Чезаре Сиепи, Танкреди Пазеро, Мария Педрини, Тулио Серафин, Антонио Вото и много, много други. През 1963 г. по свое желание напуска „Ла Скала“ и се премества в Рим, където продължава кариерата си в киното. В периода 1963 – 1968 г. се снима в седем филма.

И до днес Елена Николай е ценена като една от най-значимите оперни певици на ХХ век.

Умира на 23 октомври 1993 г. в дома „Верди“ в Милано.

Снимките са от фонда на Българска фотография, съхраняван в Държавен архив – Русе.

Материалът Навършват се 120 години от рождението на мецосопраното Елена Николай е публикуван за пръв път на Rousse.Info – Новини и събития от Русе и Русенска област.