Кои са Авитохол и Ирник

Милена ВЪРБАНОВА

Завърших предишната си обширна студия „Кой е родоначалникът на българите“ с извода:

„БЪЛГ (БУЛГАР), БРИГ (БРИГУ) и ЕЛИН са различните имена на една и съща праисторическа (а не легендарна, доколкото съществуването ѝ се потвърждава в три източника) личност и тъкмо този най-древен предтеча е истинският родоначалник на българския народ.“

Но нима старите българи не са знаели по-добре от всеки друг кой стои в началото на нашия историческия път?

Един ранносредновековен документ, който днес е основополагащ за съхраняването на българската историческа памет, ни дава недвусмислен отговор на този въпрос. Това е „Именникът на българските князе“, оцелял, по волята на Провидението, от чудовищното всесъжение на българската книжнина от страна на гърците. Този лаконичен и величав летопис на нашата история е бил отнесен в Рус, където са направени негови преписи, най-ранният от които е т.нар. Уваров препис от 15 в. Сведенията, дадени в Именника относно първите владетели на българите, са пределно добре познати, но и до този момент техният смисъл остава загадка за изследователите. Уваровият препис гласи:

„Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.

Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем“.

Мнозина историци търсят личностите Авитохол и Ирник в историческите фигури на Атила и сина му Ернах, а засвидетелстваната в Именника чреизмерна продължителност на техния живот, обясняват с грешка в преписа и дори в оригинала на летописа. Други тълкуват ясно споменатите 300 и 150 години живот съответно на Авитохол и Ирник, като исторически епохи, повлияни от тяхното владичество. Но дали тези обяснения имат нещо общо с истината? Винаги съм твърдяла, че когато обвиняваме в „грешка“ древните летописци, това означава, че самите ние се заблуждаваме.

Предвид моите открития, споделени в студията „Кой е родоначалникът на българите“, заявявам, че Авитохол всъщност е Тогар (Тогарма), а Ирник не е никой друг, освен Бълг или Бриг (Бригу), родител на бхаргавите и епоним на българския етнос.

Защо смятам така?

Нека направим анализ на името Авитохол. „Ави“, както многократно съм писала, ще рече „предци“, „деди“, „бащи“ „предшественици“. Това е известно и на други автори и представлява похват в съставянето на древните имена, добре познат в Библията и в арабската традиция – „абу“. Остава „ТОХОЛ“, което в редица случаи (вж. тълкуването ми на името на асирийските царе Тукул-ти-Нин-Ур-та в статията „Истинските имена на асирийските владетели Тукултининурта, Салманасар и Шамурамат“, 2021 г., както и на понятието „токел“, което открих в с.Болгаре, Ломбардия) ще рече „син, потомък“. По-рано съм превеждала, подобно други автори, името Авитохол като „потомък на предците“. Но в светлината на откритията си в „Кой е родоначалникът на българите“, съзирам очевидна тъждественост между „тохол“ и „тогар“, като вторите срички и в двете понятия – „ол“ и „ар“ – са суфикси, образуващи идентични епитети. Нещо повече, в „ол“ може с лекота да се разпознае леко преиначената наставка „ор“, вариант на „ар“. Както обясних в цитираната студия, „тогар“ означава „чист, блестящ, праведен“, а също „облечен в тога“, „носещ покривало“, „криещ“, „закрилящ“, „защитаващ“, „страж“, „куче“, „вълк“. Припомням и значението на името на големия индийски поет Рабиндранат Тагор – Такхур на родния му бенгалски (произлизащ от санскритски) език, което се превежда като „повелител на Слънцето“. Ето защо, съгласно така представените разсъждения, тълкувам името на първия български владетел, назован в „Именника“ – Авитохол – като „предшественик, баща“ на „чистите, праведните, блестящите, светлите, закрилниците, кучетата, вълците“. Отъждествявам го с библейския персонаж Тогарма (Тогар-ма), син на Гомер и внук на Иафет (Иапет), споменат в „Сътворение“, Първа Книга „Паралипоменон“ и Книга на Иезекиил във Вехтия завет. На санскрит понятието „виттхола“ означава форма на Вишну или Кришна.

Как може да се разтълкува името Ирник, на втория владетел на българите, указан в „Именника на българските князе“? Аз извеждам това име от санскритското понатие „ир“ – „вървя, движа се“, но и „произнасям, повтарям“. На санскритски думата „ира“ значи „вятър“ – понятие, съзвучно с представата за движение. Но има нещо още по-интересно – санскритското слово „ирйа“, което ще рече „странстващ проповедник“. Всички тези понятия прекрасно се вписват в образите на мъдреца Бригу и неговия род от бхаргави – жреци на учението за небесния огън, чиято мисия е да разпространяват сред човечеството култа към Слънцето. Тази мисия и предопределеност изискват вечно движение. Не се съмнявам, че името Ир-ник произхожда от „ир“ и „ирйа“ – а словообразуващата наставка „ник“ ни води към българския език с понятията „път-ник“, „стран-ник“, „проповед-ник“. Удивително е, че персийското понятие „ирфан“ ще рече „мъдрост, знание, наука, образованост, проницателност, бързина и подвижност (на ума)“. В суфизма „ирфан“ е духовен термин, означаващ „мистично познание – откровение“.

„Ира“ – „вятър“ внушава представата за бързина, една от основните идеи, вложени в имената Бълг, Бриг(у) и „бхаргави“ – „пъргави, бързи“, както разкрих в „Кой е родоначалникът на българите“. Това откритие съвпада с определението, дадено от някои древни хронисти за вечното движение на пеласгите (които най-новата ни историческа книжнина идентифицира с българите), свързано с тяхната мисия на цивилизатори. Ето какво пише Диодор Сикул в Книга V, Гл.80 на своята „Историческа Библиотека“ за народите, населявали остров Крит:

80. (1) Разглеждайки подробно всичко това, ще споменем за племената, смесили се с критяните. И така, първите жители на острова били така наречените етеокритяни, които смятат за автохтони, за което вече говорихме по-горе. Подир тях, много поколения по-късно на Крит пристигнали скитащите се в непрестанни походи и преселения пеласги, които заели част от острова.“ (…)(4) Тук ние следвахме тези (автори), чието изложение в по-голяма степен се отличава с достоверност и убедителност, облягайки се понякога на автора на божествени истории Епименид, а понякога — на Досиад, Сосикрат или Лаосфенид.“

За неоспоримия авторитет и особената роля на пеласгите на остров Крит, споменава самият Омир в Деветнадесета Песен на „Одисея“ – „Одисей при Пенелопа. Умиването“:

„Крит е далечна земя сред море винобагро. Красив е

и плодороден, вълните го плискат отвсъде. В него

хората са многобройни, а деветдесет градовете.

Смес от различни езици се чува. Тук племе ахейци,

етеокрити там горди живеят, оттатък кидонци,

три колена от дорийци и ПЛЕМЕ СВЕЩЕНО ПЕЛАСГИ.“

„Племе свещено“ на езика на хората от бронзовата епоха ще рече „народ от жреци“, посветен в делата на боговете.

Отварям кратка скоба, за да добавя ново възможно значение на понятието „пеласги“, наред с упоменатите и открити от мен езикови връзки с „бял“, „космат, с бяла кожа“ (pellis – кожа, pillus – косъм), „белязан, тоест предопределен, натоварен с мисия – белязг“ и „морски – pelagius, от pelagus – море“. На санскритски „пел“ е един от глаголите, означаващи „вървя, движа се“, а „пели“ ще рече „кон“, като чрез тази дума особеното слово „пеласги“ може да се тълкува като „конници“, „ездачи“.

Идеята за бързина в името Бълг – Бриг е разкрита ярко от Поета на поетите Омир, наричан от най-древните хронисти „Меониец“. Меония е най-старото име на Лидия, като тъждеството на етруските – лидийци, с българите, съм доказала в редица мои публикации. Етруск – етноним, произхождащ от етър, „янтра“ – машина, „ятрика“ – пътник на санскрит, значи също и „бърз“. Омир внушава тази идея чрез една от най-затрогващите героини на „Илиада“ – Хиподамия, наричана Бризеида по името на баща ѝ – Бриз. Бризеида стои в центъра на завръзката в сюжета на поемата, тъй като цар Агамемнон, връщайки по волята на боговете пленницата Хризеида на баща ѝ Хриз – жрец на Аполон, повелява като компенсация да му бъде предадена Бризеида (Хиподамия), пленена от Ахил и превърнала се в любима наложница на Пелеевия син. Тъкмо това унизително своеволие на Агамемнон над най-великия герой в ахейския стан, предизвиква гнева на Ахил Пелеев – основен двигател на действието в Омировата творба, „който донесе безбройни беди на войските ахейски“. Омир подробно описва този епизод в Първа Песен „Чумата. Гневът“.

Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:

„(…) Щом като Феб Аполон Хризеида отнема от мене,

аз ще я пратя със черния кораб и с мои другари,

а Бризеида прекрасна, наградата твоя, ще взема,

лично ще дойда във твоята шатра, та сам да узнаеш

колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее

равен на мен да се смята и да ми излиза насреща“.

Малко по-късно глашатаите на Агамемнон идват при Ахил, за да отведат Бризеида в шатрата на „общогръцкия вожд“ (поставям израза кавички, защото нито троянците, нито ахейците, са „гърци“ – гърците се появяват в Егея поне три века след Троянската война). Ахил не се съпротивлява, той вече е решил да накаже „гърците“ чрез отказ да вземе участие в битките. Служителите на Агамемнон повеждат „хубавобуза мома Бризеида“:

„А дъщерята на Бриза вървеше със тях неохотно“.

Във Втора Песен „Сън. Изброяване на корабите“, в 685-то и 690-то петостишие, Омир съобщава в кратка ретроспекция по какъв начин Бризеида е пленена от Ахил:

„В стана при кораби черни лежеше Ахил богоравен,

гневен все още за хубавокоса мома Бризеида.

Нея си беше избрал от Лирнес след голяма победа,

след като беще съборил Лирнес и стените на Тива,

в боя погубил Минес и Епистроф, със копие славни:

бяха те рожби на царя Евена, потомък Селепов.“

Според мита, на деветата година от обсадата на Троя, Ахил превзема и унищожава град Лирнес в Троада, чийто цар Бриз е съюзник на Приам. Мощният син на Тетида погубва цялото семейство на Бризеида, но въпреки това тя се влюбва в Ахил, както и той в нея. Нейният баща Бриз е син на Ардис – цар на лелегите (по Александър Милев, „Азбучник на собствените имена“, „Илиада“, 1969 г.), чийто първи владетел е Лелекс. И в други изследвания съм писала, че старинните понятия, с финален звук „кс“, всъщност завършват със сричката „ка“ или „га“. Името на цар Лелекс трябва да се чете Лелека или Лелега – каквото е названието на неговия народ. Забравеното българско народно понятие „лелек“, еднозначно с и днес употребяваното идентично украинско слово, означава „бял щъркел“. Навярно в названието на народа „лелеги“ е вложена идеята за бързина, движение, полет, „прелетност“ – същата, която се съдържа в Бриг и Бълг. И която е очевидна в името Бриз.

Името Бриз фактически е Бриг, респективно Бълг. Явно Бриз царства над част от бригите – фриги – бълги. Бриз е точното название на един от видовете ветрове – „бриз“. Бриз означава – без сянка от съмнение – точно „бърз“ – Бръз.

Омир Меониец поставя в началото на величавата си поема, редом с Ахил, една българка – Бризеида и нейния баща – Бриз, цар на опустошен град, в пламъка на една съдбоносна епоха. След трийсет и два века националността на тези трагични герои е разкрита. Те са част от България!

Бризеида е действащо лице и в изградената на епистоларен принцип поетична творба на Овидий „Героини“ – „Heroides“.

Названието Ирник – „вървящ, движещ се, странстващ проповедник (жрец)“ всъщност е другото име на Бълг или Бриг. Стигаме до налагащия се извод – Авитохол и Ирник от „Именника на българските князе“ са идентични с Тогар (Тогарма) от Вехтия завет и Булгар (Бълг) от писмото на хазарския хаган Йосиф. Вековната досегашна неразбория, хаосът от заблуди и безсмислени полемики, се дължи на различните названия на тези две личности в историческите извори.

Ясно е, че Атила и Ернах не са живели съответно 300 и 150 години, нито пък Атила е роден 515 г. преди създаването на Аспарухова България. На тези спекулации трябва да се тури край. Невъобразимото от днешна гледна точка дълголетие на патриарсите Авитохол и Ирник може да бъде обяснено с далеч по-голямата продължителност на живота в началните епохи от съществуването на човешкия род, несравнима с тази на съвременните хора.

Остават обаче още някои „несъответствия“ между предложената от мен теория и съществуващите прочити на „Именника“. Те се съдържат в израза, следващ сведенията за наместника Гостун и владетелите Курт и Безмер – „сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами“. Традиционното тълкуване на тази фраза е „Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави“. В числото на „петимата“ са включени Авитохол и Ирник. Смятам, че тези предтечи не могат да бъдат изброени заедно с Гостун, Курт и Безмер. От самия текст, а не само от тяхното дълголетие, е видно, че те се различават от всички останали български владетели, засвидетелствани в летописа, че са представители на друг, много отдалечен времеви период от историята на България и света. Струва ми се, че недоразумението в цитираното изречение се дължи на липсващ фрагмент в оригинала, от който са правени преписите. А също – на отчаяните опити на тълкувателите да натъкмят на всяка цена числата и сумите от числа към оцелялата част от „Именника“, без да се интересуват, че елемент от него може би не е налице.

Мисля, че споменаването на имената на Авитохол и Ирник в началото на древните български летописи е било задължително – за да се помни историческият път на нашия народ. А вече подир тях са следвали всички други исторически свидетелства, достойни да бъдат увековечени. С непрекъснатото подновяване на спомена за тези царе-жреци и мъдреци, създатели на „България на духа“, се внушава и принципът на изконната власт на рода Дуло.

Патриаршеското почетно място, отредено на Авитохол (Тогар) и Ирник (Бълг) в „Именника“, представлява същият ритуал за съхранение на единството, вярата и държавността на един народ, какъвто виждаме в християнските летописи, в началото на които винаги стои Светая Светих – Бог и Света Троица.