Думите са силни, когато са искрени. Иван Беловски за словото, музиката и отговорността

– Започвате да публикувате още като ученик. Какво се промени от тогава до днес в желанието да го правите и в отношението към писането?

– Желанието е непроменено, въпреки осезаемата липса на някои издания, които интернет пространството изяде.

– За какво бе първият Ви публикуван текст и какво остана у Вас от това преживяване?

– Първият мой текст беше сатирично стихотворение, публикувано на страниците на вестник „Средношколско знаме“. Изключително изживяване на млад автор, видял името си за пръв път във вестник.

– Медиите в България през годините се промениха и като възможности, и като специфика, но загубиха своето влияние и значимост. Защо, според Вас, този процес става все по-непреодолим?

– Поради нахлуването на нови технологии..

– Стиховете, които пишете, са част от поетични антологии, в по-голяма част от които, има една обща тема. То вероятно е вътрешно усещане и потребност. Как всъщност се случва това?

– Вероятно е вътрешно усещане. Не всяка тема ме привлича.

– Поезия, белетристика, публицистика – във всичко това има ли вътрешен или външен подтик?

– Определено е вътрешен подтик.

– Коя от книгите Ви остави най-съществена следа във Вашата същност?

– Първата ми стихосбирка „Виното на спомена“.

– Работили сте и продължавате да работите с някои от най-добрите изпълнители в българската музика. Винаги е интересно как мислите и чувствата на автора, пренесени в определен текст, се отразяват в изпълнението?

– Мислите и чувствата на всеки автор се отразяват според вокалните способности на изпълнителя, неговия усет за динамика и чувство към фразата.

– Имате ли усещането, че този процес понякога и след толкова години може да Ви изненада?

– Изненадата е винаги възможна.

– Музиката се променя, както се променя и времето, в което живеем. Загубата на смисъл и поетичност като че ли е осезаема?

– Светът се променя, също и музиката. Всяко едно произведение, лишено от смисъл, е обречено.

– Политическата сатира е деликатна територия. Къде е границата между хумора и социалната критика според Вас?

– Социалната критика тръби за проблемите в обществото, посочвайки лечението, терапията. Хуморът, въпреки използването на художествени средства, само констатира нередностите.

– Понякога написаните кратки текстове в социалните медии от Вас пораждат различна в посока и значение полемика, което е нормално, но май днешният читател на словото е по-инертен и неангажиран?

– Сериозните читатели не са сред феновете  на тик – ток..

– Намирате ли съмишленици на днешните Ви идеи?

– Съмишлениците се  множат. Социалната несправедливост ги ражда.

– Има ли нужда съвременният български творец от повече солидарност и общност?

– Определено има.

– Кога думите Ви се струват най-силни?

– Словата са силни, когато са искрени

– Какви са Вашите послания към днешното ни общество?

– Да има вяра и не унива!

““““
Иван Беловски започва да сътрудничи още като ученик на различни издания и на младежката редакция на Българска телевизия. Има стотици публикации във всекидневния и периодичен печат. Автор е на четири книги – „Стрели от хартия“, „Смехоплачки“, „Виното на спомена“ и „Нощен живот в розово“.

Иван Беловски се изявява в различни области и сфери на изкуството – лирика, музика, белетристика, политическа сатира, обществено ангажирана публицистика. Неговите стихове са включени в десетки поетични антологии. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, АIEP – международна асоциация на писателите криминалисти,  Музикаутор,  Музикален синдикат, учредител и член на Българската музикална асоциация.

Автор е на песни и текстове на песни, изпълнени от Йорданка Христова, Мими Иванова, Маргарита Хранова, Галя Ичеренска, Росица Кирилова, Петя Буюклиева, Ваня Костова, Милица Божинова и Асен Масларски, фамилия „Тоника“, Джина Иванова, Румяна Коцева, Васил Петров, Христо Кидиков, Искрен Пецов, Деян Неделчев и други.