
Снимки: Кореспондент на БТА в Габрово Радослав Първанов - архив
Обичаят „Лазари“ ще бъде представен в Етнографския музей в Бургас
Обичаят лазари ще бъде представен на 11 април в Етнографския музей в Бургас от Самодейната група за автентичен фолклор „Еркечко наследство“, съобщават от Регионалния исторически музей в морския град. В навечерието на Лазаровден посетителите на музея ще могат да чуят и видят лазарски песни и хорá, както и да научат повече за лазаруването в планинското село Еркеч, което има своите особености. Обичаят там се спазва всяка година без прекъсване и се радва на голям интерес, като се предава на всяко следващо поколение в селото.
За първи път на живо в музея ще бъде демонстрирано „киченето“ на еркечка лазарка в специфичната последователност на поставяне на мънистените накити. Гостите на музея ще разберат как трябва да стоят перата и кои са особеностите на забраждането в Еркеч.
Еркечкото лазаруване е един от най-очакваните и разпознаваеми празници на селото от незапомнени времена, посочват от музея. Там освен в съботата преди Великден, се празнува и в неделя. В събота през деня е така нареченото малко лазари – на децата , а в неделя е същинското голямото лазари – на момите. Еркечките лазарски песни са много характерни и са все още живи в паметта на жените от селото. Момите лазарки избират за своя водачка малко момиче, което наричат „буенец“. Това е момиче, което за първа година ходи с големите лазарки.
Еркечките носии са ярки, автентични и пъстри, като особено оригинална е украсата на главата на лазарките. Най-характерното сред накитите са перата от петел, наречени „колуни“. С буенеца отпред лазарките тръгват из селото, пеят песни и играят лазарски хора за здраве и берекет. След като обиколят всички къщи в селото, се запътват към местността Дольник. Там към тях се присъединяват „кумовете“. Това прави Еркеч единственото място, където в лазаруването участват и мъже. Кумовете „изтеглят“ лазарското хоро по стръмнината на Дольник към хорището на селото, където вече се намесват всички младежи, които заиграват хорá до късно през нощта.
За първи път на живо в музея ще бъде демонстрирано „киченето“ на еркечка лазарка в специфичната последователност на поставяне на мънистените накити. Гостите на музея ще разберат как трябва да стоят перата и кои са особеностите на забраждането в Еркеч.
Еркечкото лазаруване е един от най-очакваните и разпознаваеми празници на селото от незапомнени времена, посочват от музея. Там освен в съботата преди Великден, се празнува и в неделя. В събота през деня е така нареченото малко лазари – на децата , а в неделя е същинското голямото лазари – на момите. Еркечките лазарски песни са много характерни и са все още живи в паметта на жените от селото. Момите лазарки избират за своя водачка малко момиче, което наричат „буенец“. Това е момиче, което за първа година ходи с големите лазарки.
Еркечките носии са ярки, автентични и пъстри, като особено оригинална е украсата на главата на лазарките. Най-характерното сред накитите са перата от петел, наречени „колуни“. С буенеца отпред лазарките тръгват из селото, пеят песни и играят лазарски хора за здраве и берекет. След като обиколят всички къщи в селото, се запътват към местността Дольник. Там към тях се присъединяват „кумовете“. Това прави Еркеч единственото място, където в лазаруването участват и мъже. Кумовете „изтеглят“ лазарското хоро по стръмнината на Дольник към хорището на селото, където вече се намесват всички младежи, които заиграват хорá до късно през нощта.
Източник БТА
Подайте новина
Дайте приноса си и обогатете информацията в базата данни WIKI. *Винаги цитирайте източника!
Качете и споделете снимки, видео или други графични файлове от новината в медия центъра



